пазвантин

Речник на българския език

пазва̀нтин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. пазва̀нти, м. Остар. Пазач.

Грешни изписвания (3)

  • пазвантен
  • пъзвантен
  • пъзвантин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. паз-ван-тин
непълен член паз-ван-ти-на
пълен член паз-ван-ти-нът
мн.ч. паз-ван-ти
членувано паз-ван-ти-те
бройна форма паз-ван-ти
звателна форма паз-ван-ти-но