павликянин

Речник на българския език

павликя̀нин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. павликя̀ни, м. Истор. Обикн. мн. Българин, потомък на богомилите, който изповядва католицизма.

Грешни изписвания (7)

  • павлекянен
  • павлекянин
  • павликянен
  • пъвлекянен
  • пъвлекянин
  • пъвликянен
  • пъвликянин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пав-ли-кя-нин
непълен член пав-ли-кя-ни-на
пълен член пав-ли-кя-ни-нът
мн.ч. пав-ли-кя-ни
членувано пав-ли-кя-ни-те
бройна форма пав-ли-кя-ни
звателна форма пав-ли-кя-ни-но