офис

Речник на българския език

1. о̀фис — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀фиси, (два) о̀фиса, м.
1. Сервизно или складово помещение.
2. Представителна кантора на фирма.
3. Служебна стая, кабинет.

Грешни изписвания (1)

  • офес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. офис
непълен член офи-са
пълен член офи-сът
мн.ч. офи-си
членувано офи-си-те
бройна форма офи-са
звателна форма —

2. о̀фис — прилагателно име (тип 89a) редактиране

Значение

мн. о̀фиси, (два) о̀фиса, м.
1. Сервизно или складово помещение.
2. Представителна кантора на фирма.
3. Служебна стая, кабинет.

Грешни изписвания (1)

  • офес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. офис
непълен член офис
пълен член офис
ж. р. офис
членувано офис
ср. р. офис
членувано офис
мн. ч. офис
членувано офис

Връзки