отскок

Речник на българския език

отско̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. отско̀ци, (два) отско̀ка, м.
1. Отскачане. След отскока падна.
2. Способност за скачане на височина или дължина при някои спортове. За да преодолее височината, трябва да има добър отскок.

Грешни изписвания (1)

  • утскок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-с-кок
непълен член от-с-ко-ка
пълен член от-с-ко-кът
мн.ч. от-с-ко-ци
членувано от-с-ко-ци-те
бройна форма от-с-ко-ка
звателна форма