отрезвея

Речник на българския език

отрезвѐя непреходен глагол от свършен вид (тип 160it) редактиране

Значение

отрезвѐеш, мин. св. отрезвя̀х, мин. прич. отрезвя̀л, св.вж. [[отрезвявам 1 ._

Грешни изписвания (7)

  • отрезвеъ
  • отризвеъ
  • отризвея
  • утрезвеъ
  • утрезвея
  • утризвеъ
  • утризвея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-рез-вея от-рез-ве-ем
2 лице от-рез-ве-еш от-рез-ве-е-те
3 лице от-рез-вее от-рез-ве-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-рез-вях от-рез-вях-ме
2 лице от-рез-вя от-рез-вях-те
3 лице от-рез-вя от-рез-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-рез-ве-ех от-рез-ве-ех-ме
2 лице от-рез-ве-е-ше от-рез-ве-ех-те
3 лице от-рез-ве-е-ше от-рез-ве-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отрезвял съм отрезвяла съм отрезвяло съм отрезвели сме
2 лице отрезвял си отрезвяла си отрезвяло си отрезвели сте
3 лице отрезвял е отрезвяла е отрезвяло е отрезвели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отрезвял бях отрезвяла бях отрезвяло бяхме отрезвели
2 лице беше отрезвял беше отрезвяла беше отрезвяло бяхте отрезвели
3 лице беше отрезвял беше отрезвяла беше отрезвяло бяха отрезвели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отрезвея ще отрезвеем
2 лице ще отрезвееш ще отрезвеете
3 лице ще отрезвее ще отрезвеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отрезвял ще съм отрезвяла ще съм отрезвяло ще сме отрезвели
2 лице ще си отрезвял ще си отрезвяла ще си отрезвяло ще сте отрезвели
3 лице ще е отрезвял ще е отрезвяла ще е отрезвяло ще са отрезвели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отрезвея щяхме да отрезвеем
2 лице щеше да отрезвееш щяхте да отрезвеете
3 лице щеше да отрезвее щяха да отрезвеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отрезвял щях да съм отрезвяла щях да съм отрезвяло щяхме да сме отрезвели
2 лице щеше да си отрезвял щеше да си отрезвяла щеше да си отрезвяло щяхте да сте отрезвели
3 лице щеше да е отрезвял щеше да е отрезвяла щеше да е отрезвяло щяха да са отрезвели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отрезвеел съм отрезвеела съм отрезвеело съм отрезвеели сме
2 лице отрезвеел си отрезвеела си отрезвеело си отрезвеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отрезвял съм отрезвяла съм отрезвяло съм отрезвели сме
2 лице отрезвял си отрезвяла си отрезвяло си отрезвели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отрезвял била съм отрезвяла било съм отрезвяло били сме отрезвели
2 лице бил си отрезвял била си отрезвяла било си отрезвяло били сте отрезвели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отрезвея щяла съм да отрезвея щяло съм да отрезвея щели сме да отрезвеем
2 лице щял си да отрезвееш щяла си да отрезвееш щяло си да отрезвееш щели сте да отрезвеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отрезвял щяла съм да съм отрезвяла щяло съм да съм отрезвяло щели сме да сме отрезвели
2 лице щял си да си отрезвял щяла си да си отрезвяла щяло си да си отрезвяло щели сте да сте отрезвели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отрезвял бих отрезвяла бих отрезвяло бихме отрезвели
2 лице би отрезвял би отрезвяла би отрезвяло бихте отрезвели
3 лице би отрезвял би отрезвяла би отрезвяло биха отрезвели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-рез-вей от-рез-вей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-рез-вял
непълен член от-рез-ве-лия
пълен член от-рез-ве-ли-ят
женски род от-рез-вя-ла
членувано от-рез-вя-ла-та
среден род от-рез-вя-ло
членувано от-рез-вя-ло-то
множествено число от-рез-ве-ли
членувано от-рез-ве-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-рез-ве-ел
женски род от-рез-ве-е-ла
среден род от-рез-ве-е-ло
множествено число от-рез-ве-е-ли