отрезвяла

Речник на българския език

1. отрезвяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отрезвяла е производна форма на отрезвя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отрезвяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отрезвяла е производна форма на отрезвя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. отрезвяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отрезвяла е производна форма на отрезвея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. отрезвяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

отрезвяла е производна форма на отрезвея (мин. деят. св. прич. ж. р.).