отрасъл

Речник на българския език

1. отра̀съл съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. отра̀сли, (два) отра̀съла, м. Отделна област, дял от дейност, производство, наука. Селскостопански отрасъл.
прил. отра̀слов, отра̀слова, отра̀слово, мн. отра̀слови.

Грешни изписвания (3)

  • отрасал
  • утрасал
  • утрасъл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ра-съл
непълен член от-ра-съ-ла
пълен член от-ра-съ-лът
мн.ч. от-рас-ли
членувано от-рас-ли-те
бройна форма от-ра-съ-ла
звателна форма

2. отрасъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отрасъл е производна форма на отраста (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отрасъл — мин. деят. св. прич. м. р.

отрасъл е производна форма на отраста (мин. деят. св. прич. м. р.).