отпуск

Речник на българския език

о̀тпуск съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀тпуски, (два) о̀тпуска, м. Отпуска.

Грешни изписвания (1)

  • отпоск

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-пуск
непълен член от-пус-ка
пълен член от-пус-кът
мн.ч. от-пус-ки
членувано от-пус-ки-те
бройна форма от-пус-ка
звателна форма