отвод

Речник на българския език

отво̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. отво̀ди, (два) отво̀да, м. Заявление, възражение за отстраняване от участие в нещо. Правя си отвод.

Грешни изписвания (2)

  • отвот
  • утвот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-вод
непълен член от-во-да
пълен член от-во-дът
мн.ч. от-во-ди
членувано от-во-ди-те
бройна форма от-во-да
звателна форма