отведнъж

Речник на българския език

отведнъ̀ж наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. Изведнъж, внезапно.
2. На един път, с едно действие. Отведнъж успя.

Грешни изписвания (4)

  • отведнъш
  • отвиднъш
  • утведнъш
  • утвиднъш