осмоъ̀гълник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. осмоъ̀гълници, м. Геометрическа фигура с осем ъгъла.
Грешни изписвания (15)
- осмоъгалнек
- осмоъгалник
- осмоъгълнек
- осмуъгалнек
- осмуъгалник
- осмуъгълнек
- осмуъгълник
- усмоъгалнек
- усмоъгалник
- усмоъгълнек
- усмоъгълник
- усмуъгалнек
- усмуъгалник
- усмуъгълнек
- усмуъгълник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ос-мо-ъ-гъл-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | ос-мо-ъ-гъл-ни-ка | |
| пълен член | ос-мо-ъ-гъл-ни-кът | |
| мн.ч. | ос-мо-ъ-гъл-ни-ци | |
| членувано | ос-мо-ъ-гъл-ни-ци-те | |
| бройна форма | ос-мо-ъ-гъл-ни-ка | |
| звателна форма | — | |