ориентация

Речник на българския език

ориента̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. ориента̀ции, ж.
1. Определяне на местоположението.
2. Способност, умение за определяне на местоположението. Нямам никаква ориентация.
3. Насоченост към определена цел или посока. Партията е с лява ориентация.
прил. ориентацио̀нен, ориентацио̀нна, ориентацио̀нно, мн. ориентацио̀нни.

Грешни изписвания (47)

  • ореентацеа
  • ореентацеъ
  • ореентацея
  • ореентациа
  • ореентациъ
  • ореентация
  • ореинтацеа
  • ореинтацеъ
  • ореинтацея
  • ореинтациа
  • ореинтациъ
  • ореинтация
  • ориентацеа
  • ориентацеъ
  • ориентацея
  • ориентациа
  • ориентациъ
  • ориинтацеа
  • ориинтацеъ
  • ориинтацея
  • ориинтациа
  • ориинтациъ
  • ориинтация
  • уреентацеа
  • уреентацеъ
  • уреентацея
  • уреентациа
  • уреентациъ
  • уреентация
  • уреинтацеа
  • уреинтацеъ
  • уреинтацея
  • уреинтациа
  • уреинтациъ
  • уреинтация
  • уриентацеа
  • уриентацеъ
  • уриентацея
  • уриентациа
  • уриентациъ
  • уриентация
  • уриинтацеа
  • уриинтацеъ
  • уриинтацея
  • уриинтациа
  • уриинтациъ
  • уриинтация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ори-ен-та-ция
членувано ори-ен-та-ци-я-та
мн.ч. ори-ен-та-ции
членувано ори-ен-та-ци-и-те
звателна форма