насочване

Речник на българския език

насо̀чване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • насочвани
  • насочвъне
  • насочвъни
  • нъсочване
  • нъсочвани
  • нъсочвъне
  • нъсочвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-соч-ва-не
членувано на-соч-ва-не-то
мн.ч. на-соч-ва-ния
членувано на-соч-ва-ни-я-та