оплевя

Речник на българския език

1. оплевя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

оплевѝш, мин. св. оплевѝх, мин. прич. оплевѝл, св.вж. оплевявам.

Грешни изписвания (8)

  • оплевйа
  • оплевйъ
  • опливйа
  • опливйъ
  • уплевйа
  • уплевйъ
  • упливйа
  • упливйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оп-ле-вя оп-ле-вим
2 лице оп-ле-виш оп-ле-ви-те
3 лице оп-ле-ви оп-ле-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оп-ле-вих оп-ле-вих-ме
2 лице оп-ле-ви оп-ле-вих-те
3 лице оп-ле-ви оп-ле-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оп-ле-вях оп-ле-вях-ме
2 лице оп-ле-ве-ше оп-ле-вях-те
3 лице оп-ле-ве-ше оп-ле-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оплевил съм оплевила съм оплевило съм оплевили сме
2 лице оплевил си оплевила си оплевило си оплевили сте
3 лице оплевил е оплевила е оплевило е оплевили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях оплевил бях оплевила бях оплевило бяхме оплевили
2 лице беше оплевил беше оплевила беше оплевило бяхте оплевили
3 лице беше оплевил беше оплевила беше оплевило бяха оплевили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще оплевя ще оплевим
2 лице ще оплевиш ще оплевите
3 лице ще оплеви ще оплевят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм оплевил ще съм оплевила ще съм оплевило ще сме оплевили
2 лице ще си оплевил ще си оплевила ще си оплевило ще сте оплевили
3 лице ще е оплевил ще е оплевила ще е оплевило ще са оплевили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да оплевя щяхме да оплевим
2 лице щеше да оплевиш щяхте да оплевите
3 лице щеше да оплеви щяха да оплевят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм оплевил щях да съм оплевила щях да съм оплевило щяхме да сме оплевили
2 лице щеше да си оплевил щеше да си оплевила щеше да си оплевило щяхте да сте оплевили
3 лице щеше да е оплевил щеше да е оплевила щеше да е оплевило щяха да са оплевили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оплевял съм оплевяла съм оплевяло съм оплевели сме
2 лице оплевял си оплевяла си оплевяло си оплевели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оплевил съм оплевила съм оплевило съм оплевили сме
2 лице оплевил си оплевила си оплевило си оплевили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм оплевил била съм оплевила било съм оплевило били сме оплевили
2 лице бил си оплевил била си оплевила било си оплевило били сте оплевили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да оплевя щяла съм да оплевя щяло съм да оплевя щели сме да оплевим
2 лице щял си да оплевиш щяла си да оплевиш щяло си да оплевиш щели сте да оплевите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм оплевил щяла съм да съм оплевила щяло съм да съм оплевило щели сме да сме оплевили
2 лице щял си да си оплевил щяла си да си оплевила щяло си да си оплевило щели сте да сте оплевили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих оплевил бих оплевила бих оплевило бихме оплевили
2 лице би оплевил би оплевила би оплевило бихте оплевили
3 лице би оплевил би оплевила би оплевило биха оплевили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оп-ле-ви оп-ле-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оп-ле-вен
непълен член оп-ле-ве-ния
пълен член оп-ле-ве-ни-ят
женски род оп-ле-ве-на
членувано оп-ле-ве-на-та
среден род оп-ле-ве-но
членувано оп-ле-ве-но-то
множествено число оп-ле-ве-ни
членувано оп-ле-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-ле-вил
непълен член оп-ле-ви-лия
пълен член оп-ле-ви-ли-ят
женски род оп-ле-ви-ла
членувано оп-ле-ви-ла-та
среден род оп-ле-ви-ло
членувано оп-ле-ви-ло-то
множествено число оп-ле-ви-ли
членувано оп-ле-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-ле-вял
женски род оп-ле-вя-ла
среден род оп-ле-вя-ло
множествено число оп-ле-ве-ли

2. оплевя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оплевя е производна форма на оплевям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. оплевя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оплевя е производна форма на оплевям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. оплевя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оплевя е производна форма на оплевям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).