оплевило

Речник на българския език

1. оплевило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оплевило е производна форма на оплевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оплевило — мин. деят. св. прич. ср. р.

оплевило е производна форма на оплевя (мин. деят. св. прич. ср. р.).