опий

Речник на българския език

1. о̀пий — съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

о̀пият, о̀пия, само ед.,м.
1. Изсушен млечен сок от неузрели макови глави, употребяван като наркотично средство и лекарство.
2. Прен. Всичко, което може да опияни или замъгли съзнанието на човека.

Грешни изписвания (1)

  • опей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опий
непълен член опия
пълен член опи-ят
мн.ч. опии
членувано опи-и-те
бройна форма опия
звателна форма —

2. опий — повелително наклонение, ед. ч.

опий е производна форма на опия (повелително наклонение, ед. ч.).

Връзки