ококорен

Речник на българския език

1. ококо̀рен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • ококорин
  • окукорен
  • окукорин
  • укокорен
  • укокорин
  • укукорен
  • укукорин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. око-ко-рен
непълен член око-ко-ре-ния
пълен член око-ко-ре-ни-ят
ж. р. око-ко-ре-на
членувано око-ко-ре-на-та
ср. р. око-ко-ре-но
членувано око-ко-ре-но-то
мн. ч. око-ко-ре-ни
членувано око-ко-ре-ни-те

2. ококорен — мин. страд. прич. м. р.

ококорен е производна форма на ококоря (мин. страд. прич. м. р.).