ококорени

Речник на българския език

1. ококорени — мн. ч.

ококорени е производна форма на ококорен (мн. ч.).

2. ококорени — мин. страд. прич. мн. ч.

ококорени е производна форма на ококоря (мин. страд. прич. мн. ч.).