озадачен

Речник на българския език

1. озадачѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • озадъчен
  • озъдачен
  • озъдъчен
  • узадачен
  • узадъчен
  • узъдачен
  • узъдъчен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оза-да-чен
непълен член оза-да-че-ния
пълен член оза-да-че-ни-ят
ж. р. оза-да-че-на
членувано оза-да-че-на-та
ср. р. оза-да-че-но
членувано оза-да-че-но-то
мн. ч. оза-да-че-ни
членувано оза-да-че-ни-те

2. озадачен — мин. страд. прич. м. р.

озадачен е производна форма на озадача (мин. страд. прич. м. р.).