одушевеност

Речник на българския език

одушевѐност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • одошевеност
  • одошевенуст
  • одошивеност
  • одошивенуст
  • одушевенуст
  • одушивеност
  • одушивенуст
  • удошевеност
  • удошевенуст
  • удошивеност
  • удошивенуст
  • удушевеност
  • удушевенуст
  • удушивеност
  • удушивенуст
  • одошевенос
  • одошевенус
  • одошивенос
  • одошивенус
  • одушевенос
  • одушевенус
  • одушивенос
  • одушивенус
  • удошевенос
  • удошевенус
  • удошивенос
  • удошивенус
  • удушевенос
  • удушевенус
  • удушивенос
  • удушивенус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оду-ше-ве-ност
членувано оду-ше-ве-ност-та
мн.ч. оду-ше-ве-нос-ти
членувано оду-ше-ве-нос-ти-те
звателна форма