одушевен

Речник на българския език

1. одушевѐн — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

одушевѐна, одушевѐно, мн. одушевѐни, прил.
1. Който има душа, отнася се към живия свят.
2. Спец. Който се отнася към категорията названия на живи същества. Одушевени съществителни имена.
същ. одушевѐност, одушевеността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • одошевен
  • одошивен
  • одушивен
  • удошевен
  • удошивен
  • удушевен
  • удушивен

2. одушевен — мин. страд. прич. м. р.

одушевен е производна форма на одушевя (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки