огледалце

Речник на българския език

огледа̀лце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • огледалци
  • оглидалце
  • оглидалци
  • угледалце
  • угледалци
  • углидалце
  • углидалци

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ог-ле-дал-це
членувано ог-ле-дал-це-то
мн.ч. ог-ле-дал-ца
членувано ог-ле-дал-ца-та