обятие

Речник на българския език

обятие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обътие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обя-тие
членувано обя-ти-е-то
мн.ч. обя-тия
членувано обя-ти-я-та