обятия

Речник на българския език

1. обя̀тия некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

само мн. Прегръдки; положение на ръцете за прегръщане на някого. Детето се сгуши в обятията на майка си.
Срещам с отворени обятия. — Срещам радушно, гостоприемно, с радост.

Синоними

Грешни изписвания (11)

  • обятеа
  • обятеъ
  • обятея
  • обятиа
  • обятиъ
  • убятеа
  • убятеъ
  • убятея
  • убятиа
  • убятиъ
  • убятия

2. обятия — мн. ч.

обятия е производна форма на обятие (мн. ч.).