общоустановен

Речник на българския език

общоустановен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обштоустановен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. об-що-ус-та-но-вен
непълен член об-що-ус-та-но-ве-ния
пълен член об-що-ус-та-но-ве-ни-ят
ж. р. об-що-ус-та-но-ве-на
членувано об-що-ус-та-но-ве-на-та
ср. р. об-що-ус-та-но-ве-но
членувано об-що-ус-та-но-ве-но-то
мн. ч. об-що-ус-та-но-ве-ни
членувано об-що-ус-та-но-ве-ни-те