обусловя

Речник на българския език

обусловя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

обусловѝш, мин. св. обусловѝх, мин. прич. обусловѝл, св.вж. обуславям.

Грешни изписвания (16)

  • обословйа
  • обословйъ
  • обослувйа
  • обослувйъ
  • обусловйа
  • обусловйъ
  • обуслувйа
  • обуслувйъ
  • убословйа
  • убословйъ
  • убослувйа
  • убослувйъ
  • убусловйа
  • убусловйъ
  • убуслувйа
  • убуслувйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обус-ло-вя обус-ло-вим
2 лице обус-ло-виш обус-ло-ви-те
3 лице обус-ло-ви обус-ло-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обус-ло-вих обус-ло-вих-ме
2 лице обус-ло-ви обус-ло-вих-те
3 лице обус-ло-ви обус-ло-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обус-ло-вях обус-ло-вях-ме
2 лице обус-ло-ве-ше обус-ло-вях-те
3 лице обус-ло-ве-ше обус-ло-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обусловил съм обусловила съм обусловило съм обусловили сме
2 лице обусловил си обусловила си обусловило си обусловили сте
3 лице обусловил е обусловила е обусловило е обусловили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обусловил бях обусловила бях обусловило бяхме обусловили
2 лице беше обусловил беше обусловила беше обусловило бяхте обусловили
3 лице беше обусловил беше обусловила беше обусловило бяха обусловили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обусловя ще обусловим
2 лице ще обусловиш ще обусловите
3 лице ще обуслови ще обусловят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обусловил ще съм обусловила ще съм обусловило ще сме обусловили
2 лице ще си обусловил ще си обусловила ще си обусловило ще сте обусловили
3 лице ще е обусловил ще е обусловила ще е обусловило ще са обусловили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обусловя щяхме да обусловим
2 лице щеше да обусловиш щяхте да обусловите
3 лице щеше да обуслови щяха да обусловят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обусловил щях да съм обусловила щях да съм обусловило щяхме да сме обусловили
2 лице щеше да си обусловил щеше да си обусловила щеше да си обусловило щяхте да сте обусловили
3 лице щеше да е обусловил щеше да е обусловила щеше да е обусловило щяха да са обусловили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обусловял съм обусловяла съм обусловяло съм обусловели сме
2 лице обусловял си обусловяла си обусловяло си обусловели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обусловил съм обусловила съм обусловило съм обусловили сме
2 лице обусловил си обусловила си обусловило си обусловили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обусловил била съм обусловила било съм обусловило били сме обусловили
2 лице бил си обусловил била си обусловила било си обусловило били сте обусловили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обусловя щяла съм да обусловя щяло съм да обусловя щели сме да обусловим
2 лице щял си да обусловиш щяла си да обусловиш щяло си да обусловиш щели сте да обусловите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обусловил щяла съм да съм обусловила щяло съм да съм обусловило щели сме да сме обусловили
2 лице щял си да си обусловил щяла си да си обусловила щяло си да си обусловило щели сте да сте обусловили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обусловил бих обусловила бих обусловило бихме обусловили
2 лице би обусловил би обусловила би обусловило бихте обусловили
3 лице би обусловил би обусловила би обусловило биха обусловили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обус-ло-ви обус-ло-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обус-ло-вен
непълен член обус-ло-ве-ния
пълен член обус-ло-ве-ни-ят
женски род обус-ло-ве-на
членувано обус-ло-ве-на-та
среден род обус-ло-ве-но
членувано обус-ло-ве-но-то
множествено число обус-ло-ве-ни
членувано обус-ло-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обус-ло-вил
непълен член обус-ло-ви-лия
пълен член обус-ло-ви-ли-ят
женски род обус-ло-ви-ла
членувано обус-ло-ви-ла-та
среден род обус-ло-ви-ло
членувано обус-ло-ви-ло-то
множествено число обус-ло-ви-ли
членувано обус-ло-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обус-ло-вял
женски род обус-ло-вя-ла
среден род обус-ло-вя-ло
множествено число обус-ло-ве-ли