обусловил
1.
обусловил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обусловил
е производна форма
на обусловя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обусловил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обусловил
е производна форма
на обусловя (мин. деят. св. прич. м. р.).