обременя

Речник на българския език

обременя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

обременѝш, мин. св. обременѝх, мин. прич. обременѝл, св.вж. обременявам.

Грешни изписвания (16)

  • обременйа
  • обременйъ
  • обреминйа
  • обреминйъ
  • обрименйа
  • обрименйъ
  • обриминйа
  • обриминйъ
  • убременйа
  • убременйъ
  • убреминйа
  • убреминйъ
  • убрименйа
  • убрименйъ
  • убриминйа
  • убриминйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице об-ре-ме-ня об-ре-ме-ним
2 лице об-ре-ме-ниш об-ре-ме-ни-те
3 лице об-ре-ме-ни об-ре-ме-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице об-ре-ме-них об-ре-ме-них-ме
2 лице об-ре-ме-ни об-ре-ме-них-те
3 лице об-ре-ме-ни об-ре-ме-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице об-ре-ме-нях об-ре-ме-нях-ме
2 лице об-ре-ме-не-ше об-ре-ме-нях-те
3 лице об-ре-ме-не-ше об-ре-ме-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обременил съм обременила съм обременило съм обременили сме
2 лице обременил си обременила си обременило си обременили сте
3 лице обременил е обременила е обременило е обременили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обременил бях обременила бях обременило бяхме обременили
2 лице беше обременил беше обременила беше обременило бяхте обременили
3 лице беше обременил беше обременила беше обременило бяха обременили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обременя ще обременим
2 лице ще обремениш ще обремените
3 лице ще обремени ще обременят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обременил ще съм обременила ще съм обременило ще сме обременили
2 лице ще си обременил ще си обременила ще си обременило ще сте обременили
3 лице ще е обременил ще е обременила ще е обременило ще са обременили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обременя щяхме да обременим
2 лице щеше да обремениш щяхте да обремените
3 лице щеше да обремени щяха да обременят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обременил щях да съм обременила щях да съм обременило щяхме да сме обременили
2 лице щеше да си обременил щеше да си обременила щеше да си обременило щяхте да сте обременили
3 лице щеше да е обременил щеше да е обременила щеше да е обременило щяха да са обременили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обременял съм обременяла съм обременяло съм обременели сме
2 лице обременял си обременяла си обременяло си обременели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обременил съм обременила съм обременило съм обременили сме
2 лице обременил си обременила си обременило си обременили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обременил била съм обременила било съм обременило били сме обременили
2 лице бил си обременил била си обременила било си обременило били сте обременили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обременя щяла съм да обременя щяло съм да обременя щели сме да обременим
2 лице щял си да обремениш щяла си да обремениш щяло си да обремениш щели сте да обремените
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обременил щяла съм да съм обременила щяло съм да съм обременило щели сме да сме обременили
2 лице щял си да си обременил щяла си да си обременила щяло си да си обременило щели сте да сте обременили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обременил бих обременила бих обременило бихме обременили
2 лице би обременил би обременила би обременило бихте обременили
3 лице би обременил би обременила би обременило биха обременили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
об-ре-ме-ни об-ре-ме-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род об-ре-ме-нен
непълен член об-ре-ме-не-ния
пълен член об-ре-ме-не-ни-ят
женски род об-ре-ме-не-на
членувано об-ре-ме-не-на-та
среден род об-ре-ме-не-но
членувано об-ре-ме-не-но-то
множествено число об-ре-ме-не-ни
членувано об-ре-ме-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-ре-ме-нил
непълен член об-ре-ме-ни-лия
пълен член об-ре-ме-ни-ли-ят
женски род об-ре-ме-ни-ла
членувано об-ре-ме-ни-ла-та
среден род об-ре-ме-ни-ло
членувано об-ре-ме-ни-ло-то
множествено число об-ре-ме-ни-ли
членувано об-ре-ме-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-ре-ме-нял
женски род об-ре-ме-ня-ла
среден род об-ре-ме-ня-ло
множествено число об-ре-ме-не-ли