обременил е

Речник на българския език

1. обременил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обременил е е производна форма на обременя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обременил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обременил е е производна форма на обременя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).