обостря

Речник на българския език

1. обостря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обостръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обос-т-ря обос-т-рим
2 лице обос-т-риш обос-т-ри-те
3 лице обос-т-ри обос-т-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обос-т-рих обос-т-рих-ме
2 лице обос-т-ри обос-т-рих-те
3 лице обос-т-ри обос-т-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обос-т-рех обос-т-рех-ме
2 лице обос-т-ре-ше обос-т-рех-те
3 лице обос-т-ре-ше обос-т-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обострил съм обострила съм обострило съм обострили сме
2 лице обострил си обострила си обострило си обострили сте
3 лице обострил е обострила е обострило е обострили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обострил бях обострила бях обострило бяхме обострили
2 лице беше обострил беше обострила беше обострило бяхте обострили
3 лице беше обострил беше обострила беше обострило бяха обострили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обостря ще обострим
2 лице ще обостриш ще обострите
3 лице ще обостри ще обострят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обострил ще съм обострила ще съм обострило ще сме обострили
2 лице ще си обострил ще си обострила ще си обострило ще сте обострили
3 лице ще е обострил ще е обострила ще е обострило ще са обострили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обостря щяхме да обострим
2 лице щеше да обостриш щяхте да обострите
3 лице щеше да обостри щяха да обострят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обострил щях да съм обострила щях да съм обострило щяхме да сме обострили
2 лице щеше да си обострил щеше да си обострила щеше да си обострило щяхте да сте обострили
3 лице щеше да е обострил щеше да е обострила щеше да е обострило щяха да са обострили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обострел съм обострела съм обострело съм обострели сме
2 лице обострел си обострела си обострело си обострели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обострил съм обострила съм обострило съм обострили сме
2 лице обострил си обострила си обострило си обострили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обострил била съм обострила било съм обострило били сме обострили
2 лице бил си обострил била си обострила било си обострило били сте обострили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обостря щяла съм да обостря щяло съм да обостря щели сме да обострим
2 лице щял си да обостриш щяла си да обостриш щяло си да обостриш щели сте да обострите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обострил щяла съм да съм обострила щяло съм да съм обострило щели сме да сме обострили
2 лице щял си да си обострил щяла си да си обострила щяло си да си обострило щели сте да сте обострили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обострил бих обострила бих обострило бихме обострили
2 лице би обострил би обострила би обострило бихте обострили
3 лице би обострил би обострила би обострило биха обострили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обос-т-ри обос-т-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обос-т-рен
непълен член обос-т-ре-ния
пълен член обос-т-ре-ни-ят
женски род обос-т-ре-на
членувано обос-т-ре-на-та
среден род обос-т-ре-но
членувано обос-т-ре-но-то
множествено число обос-т-ре-ни
членувано обос-т-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обос-т-рил
непълен член обос-т-ри-лия
пълен член обос-т-ри-ли-ят
женски род обос-т-ри-ла
членувано обос-т-ри-ла-та
среден род обос-т-ри-ло
членувано обос-т-ри-ло-то
множествено число обос-т-ри-ли
членувано обос-т-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обос-т-рел
женски род обос-т-ре-ла
среден род обос-т-ре-ло
множествено число обос-т-ре-ли

2. обостря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обостря е производна форма на обострям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. обостря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обостря е производна форма на обострям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. обостря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обостря е производна форма на обострям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).