обострил си

Речник на българския език

1. обострил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обострил си е производна форма на обостря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обострил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обострил си е производна форма на обостря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).