обособявам

Речник на българския език

обособя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

обособя̀ваш, несв. и обособя̀, св.; Какво.
1. Отделям, изтъквам, поставям в особено положение.
2. Спец. В граматиката — интонационно, смислово и словоредно отделям и изтъквам част на изречението.
обособявам се/обособя се. — Отделям се от общото, заемам особено положение; изолирам се.

Грешни изписвания (15)

  • обособявъм
  • обосубявам
  • обосубявъм
  • обусобявам
  • обусобявъм
  • обусубявам
  • обусубявъм
  • убособявам
  • убособявъм
  • убосубявам
  • убосубявъм
  • убусобявам
  • убусобявъм
  • убусубявам
  • убусубявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обо-со-бя-вам обо-со-бя-ва-ме
2 лице обо-со-бя-ваш обо-со-бя-ва-те
3 лице обо-со-бя-ва обо-со-бя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обо-со-бя-вах обо-со-бя-вах-ме
2 лице обо-со-бя-ва обо-со-бя-вах-те
3 лице обо-со-бя-ва обо-со-бя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обо-со-бя-вах обо-со-бя-вах-ме
2 лице обо-со-бя-ва-ше обо-со-бя-вах-те
3 лице обо-со-бя-ва-ше обо-со-бя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обособявал съм обособявала съм обособявало съм обособявали сме
2 лице обособявал си обособявала си обособявало си обособявали сте
3 лице обособявал е обособявала е обособявало е обособявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обособявал бях обособявала бях обособявало бяхме обособявали
2 лице беше обособявал беше обособявала беше обособявало бяхте обособявали
3 лице беше обособявал беше обособявала беше обособявало бяха обособявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обособявам ще обособяваме
2 лице ще обособяваш ще обособявате
3 лице ще обособява ще обособяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обособявал ще съм обособявала ще съм обособявало ще сме обособявали
2 лице ще си обособявал ще си обособявала ще си обособявало ще сте обособявали
3 лице ще е обособявал ще е обособявала ще е обособявало ще са обособявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обособявам щяхме да обособяваме
2 лице щеше да обособяваш щяхте да обособявате
3 лице щеше да обособява щяха да обособяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обособявал щях да съм обособявала щях да съм обособявало щяхме да сме обособявали
2 лице щеше да си обособявал щеше да си обособявала щеше да си обособявало щяхте да сте обособявали
3 лице щеше да е обособявал щеше да е обособявала щеше да е обособявало щяха да са обособявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обособявал съм обособявала съм обособявало съм обособявали сме
2 лице обособявал си обособявала си обособявало си обособявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обособявал съм обособявала съм обособявало съм обособявали сме
2 лице обособявал си обособявала си обособявало си обособявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обособявал била съм обособявала било съм обособявало били сме обособявали
2 лице бил си обособявал била си обособявала било си обособявало били сте обособявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обособявам щяла съм да обособявам щяло съм да обособявам щели сме да обособяваме
2 лице щял си да обособяваш щяла си да обособяваш щяло си да обособяваш щели сте да обособявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обособявал щяла съм да съм обособявала щяло съм да съм обособявало щели сме да сме обособявали
2 лице щял си да си обособявал щяла си да си обособявала щяло си да си обособявало щели сте да сте обособявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обособявал бих обособявала бих обособявало бихме обособявали
2 лице би обособявал би обособявала би обособявало бихте обособявали
3 лице би обособявал би обособявала би обособявало биха обособявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обо-со-бя-вай обо-со-бя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обо-со-бя-ван
непълен член обо-со-бя-ва-ния
пълен член обо-со-бя-ва-ни-ят
женски род обо-со-бя-ва-на
членувано обо-со-бя-ва-на-та
среден род обо-со-бя-ва-но
членувано обо-со-бя-ва-но-то
множествено число обо-со-бя-ва-ни
членувано обо-со-бя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обо-со-бя-вал
непълен член обо-со-бя-ва-лия
пълен член обо-со-бя-ва-ли-ят
женски род обо-со-бя-ва-ла
членувано обо-со-бя-ва-ла-та
среден род обо-со-бя-ва-ло
членувано обо-со-бя-ва-ло-то
множествено число обо-со-бя-ва-ли
членувано обо-со-бя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обо-со-бя-вал
женски род обо-со-бя-ва-ла
среден род обо-со-бя-ва-ло
множествено число обо-со-бя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род обо-со-бя-ващ
непълен член обо-со-бя-ва-щия
пълен член обо-со-бя-ва-щи-ят
женски род обо-со-бя-ва-ща
членувано обо-со-бя-ва-ща-та
среден род обо-со-бя-ва-що
членувано обо-со-бя-ва-що-то
множествено число обо-со-бя-ва-щи
членувано обо-со-бя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обо-со-бя-вай-ки