обособя

Речник на българския език

обособя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

обособѝш, мин. св. обособѝх, мин. прич. обособѝл, св.вж. обособявам.

Грешни изписвания (16)

  • обособйа
  • обособйъ
  • обосубйа
  • обосубйъ
  • обусобйа
  • обусобйъ
  • обусубйа
  • обусубйъ
  • убособйа
  • убособйъ
  • убосубйа
  • убосубйъ
  • убусобйа
  • убусобйъ
  • убусубйа
  • убусубйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обо-со-бя обо-со-бим
2 лице обо-со-биш обо-со-би-те
3 лице обо-со-би обо-со-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обо-со-бих обо-со-бих-ме
2 лице обо-со-би обо-со-бих-те
3 лице обо-со-би обо-со-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обо-со-бях обо-со-бях-ме
2 лице обо-со-бе-ше обо-со-бях-те
3 лице обо-со-бе-ше обо-со-бя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обособил съм обособила съм обособило съм обособили сме
2 лице обособил си обособила си обособило си обособили сте
3 лице обособил е обособила е обособило е обособили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обособил бях обособила бях обособило бяхме обособили
2 лице беше обособил беше обособила беше обособило бяхте обособили
3 лице беше обособил беше обособила беше обособило бяха обособили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обособя ще обособим
2 лице ще обособиш ще обособите
3 лице ще обособи ще обособят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обособил ще съм обособила ще съм обособило ще сме обособили
2 лице ще си обособил ще си обособила ще си обособило ще сте обособили
3 лице ще е обособил ще е обособила ще е обособило ще са обособили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обособя щяхме да обособим
2 лице щеше да обособиш щяхте да обособите
3 лице щеше да обособи щяха да обособят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обособил щях да съм обособила щях да съм обособило щяхме да сме обособили
2 лице щеше да си обособил щеше да си обособила щеше да си обособило щяхте да сте обособили
3 лице щеше да е обособил щеше да е обособила щеше да е обособило щяха да са обособили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обособял съм обособяла съм обособяло съм обособели сме
2 лице обособял си обособяла си обособяло си обособели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обособил съм обособила съм обособило съм обособили сме
2 лице обособил си обособила си обособило си обособили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обособил била съм обособила било съм обособило били сме обособили
2 лице бил си обособил била си обособила било си обособило били сте обособили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обособя щяла съм да обособя щяло съм да обособя щели сме да обособим
2 лице щял си да обособиш щяла си да обособиш щяло си да обособиш щели сте да обособите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обособил щяла съм да съм обособила щяло съм да съм обособило щели сме да сме обособили
2 лице щял си да си обособил щяла си да си обособила щяло си да си обособило щели сте да сте обособили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обособил бих обособила бих обособило бихме обособили
2 лице би обособил би обособила би обособило бихте обособили
3 лице би обособил би обособила би обособило биха обособили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обо-со-би обо-со-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обо-со-бен
непълен член обо-со-бе-ния
пълен член обо-со-бе-ни-ят
женски род обо-со-бе-на
членувано обо-со-бе-на-та
среден род обо-со-бе-но
членувано обо-со-бе-но-то
множествено число обо-со-бе-ни
членувано обо-со-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обо-со-бил
непълен член обо-со-би-лия
пълен член обо-со-би-ли-ят
женски род обо-со-би-ла
членувано обо-со-би-ла-та
среден род обо-со-би-ло
членувано обо-со-би-ло-то
множествено число обо-со-би-ли
членувано обо-со-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обо-со-бял
женски род обо-со-бя-ла
среден род обо-со-бя-ло
множествено число обо-со-бе-ли