обознача

Речник на българския език

обознача̀ преходен глагол от свършен вид (тип 176att) редактиране

Значение

обозначѝш, мин. св. обозначѝх, мин. прич. обозначѝл, св.вж. обозначавам.

Грешни изписвания (15)

  • обозначъ
  • обознъча
  • обознъчъ
  • обузнача
  • обузначъ
  • обузнъча
  • обузнъчъ
  • убознача
  • убозначъ
  • убознъча
  • убознъчъ
  • убузнача
  • убузначъ
  • убузнъча
  • убузнъчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обоз-на-ча обоз-на-чим
2 лице обоз-на-чиш обоз-на-чи-те
3 лице обоз-на-чи обоз-на-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обоз-на-чих обоз-на-чих-ме
2 лице обоз-на-чи обоз-на-чих-те
3 лице обоз-на-чи обоз-на-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обоз-на-чах обоз-на-чах-ме
2 лице обоз-на-че-ше обоз-на-чах-те
3 лице обоз-на-че-ше обоз-на-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обозначил съм обозначила съм обозначило съм обозначили сме
2 лице обозначил си обозначила си обозначило си обозначили сте
3 лице обозначил е обозначила е обозначило е обозначили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обозначил бях обозначила бях обозначило бяхме обозначили
2 лице беше обозначил беше обозначила беше обозначило бяхте обозначили
3 лице беше обозначил беше обозначила беше обозначило бяха обозначили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обознача ще обозначим
2 лице ще обозначиш ще обозначите
3 лице ще обозначи ще обозначат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обозначил ще съм обозначила ще съм обозначило ще сме обозначили
2 лице ще си обозначил ще си обозначила ще си обозначило ще сте обозначили
3 лице ще е обозначил ще е обозначила ще е обозначило ще са обозначили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обознача щяхме да обозначим
2 лице щеше да обозначиш щяхте да обозначите
3 лице щеше да обозначи щяха да обозначат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обозначил щях да съм обозначила щях да съм обозначило щяхме да сме обозначили
2 лице щеше да си обозначил щеше да си обозначила щеше да си обозначило щяхте да сте обозначили
3 лице щеше да е обозначил щеше да е обозначила щеше да е обозначило щяха да са обозначили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обозначал съм обозначала съм обозначало съм обозначали сме
2 лице обозначал си обозначала си обозначало си обозначали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обозначил съм обозначила съм обозначило съм обозначили сме
2 лице обозначил си обозначила си обозначило си обозначили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обозначил била съм обозначила било съм обозначило били сме обозначили
2 лице бил си обозначил била си обозначила било си обозначило били сте обозначили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обознача щяла съм да обознача щяло съм да обознача щели сме да обозначим
2 лице щял си да обозначиш щяла си да обозначиш щяло си да обозначиш щели сте да обозначите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обозначил щяла съм да съм обозначила щяло съм да съм обозначило щели сме да сме обозначили
2 лице щял си да си обозначил щяла си да си обозначила щяло си да си обозначило щели сте да сте обозначили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обозначил бих обозначила бих обозначило бихме обозначили
2 лице би обозначил би обозначила би обозначило бихте обозначили
3 лице би обозначил би обозначила би обозначило биха обозначили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обоз-на-чи обоз-на-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обоз-на-чен
непълен член обоз-на-че-ния
пълен член обоз-на-че-ни-ят
женски род обоз-на-че-на
членувано обоз-на-че-на-та
среден род обоз-на-че-но
членувано обоз-на-че-но-то
множествено число обоз-на-че-ни
членувано обоз-на-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обоз-на-чил
непълен член обоз-на-чи-лия
пълен член обоз-на-чи-ли-ят
женски род обоз-на-чи-ла
членувано обоз-на-чи-ла-та
среден род обоз-на-чи-ло
членувано обоз-на-чи-ло-то
множествено число обоз-на-чи-ли
членувано обоз-на-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обоз-на-чал
женски род обоз-на-ча-ла
среден род обоз-на-ча-ло
множествено число обоз-на-ча-ли