обозначил е

Речник на българския език

1. обозначил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обозначил е е производна форма на обознача (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обозначил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обозначил е е производна форма на обознача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).