обля

Речник на българския език

1. о̀бля преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

о̀блиш, мин. св. о̀блих и облѝх, мин. прич. о̀блил и облѝл, несв.; Какво. Правя нещо да стане обло.

Грешни изписвания (1)

  • облъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице об-ля об-лим
2 лице об-лиш об-ли-те
3 лице об-ли об-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице об-лих об-лих-ме
2 лице об-ли об-лих-те
3 лице об-ли об-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице об-лех об-лех-ме
2 лице об-ле-ше об-лех-те
3 лице об-ле-ше об-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице облил съм облила съм облило съм облили сме
2 лице облил си облила си облило си облили сте
3 лице облил е облила е облило е облили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях облил бях облила бях облило бяхме облили
2 лице беше облил беше облила беше облило бяхте облили
3 лице беше облил беше облила беше облило бяха облили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обля ще облим
2 лице ще облиш ще облите
3 лице ще обли ще облят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм облил ще съм облила ще съм облило ще сме облили
2 лице ще си облил ще си облила ще си облило ще сте облили
3 лице ще е облил ще е облила ще е облило ще са облили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обля щяхме да облим
2 лице щеше да облиш щяхте да облите
3 лице щеше да обли щяха да облят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм облил щях да съм облила щях да съм облило щяхме да сме облили
2 лице щеше да си облил щеше да си облила щеше да си облило щяхте да сте облили
3 лице щеше да е облил щеше да е облила щеше да е облило щяха да са облили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице облел съм облела съм облело съм облели сме
2 лице облел си облела си облело си облели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице облил съм облила съм облило съм облили сме
2 лице облил си облила си облило си облили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм облил била съм облила било съм облило били сме облили
2 лице бил си облил била си облила било си облило били сте облили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обля щяла съм да обля щяло съм да обля щели сме да облим
2 лице щял си да облиш щяла си да облиш щяло си да облиш щели сте да облите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм облил щяла съм да съм облила щяло съм да съм облило щели сме да сме облили
2 лице щял си да си облил щяла си да си облила щяло си да си облило щели сте да сте облили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих облил бих облила бих облило бихме облили
2 лице би облил би облила би облило бихте облили
3 лице би облил би облила би облило биха облили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
об-ли об-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род об-лен
непълен член об-ле-ния
пълен член об-ле-ни-ят
женски род об-ле-на
членувано об-ле-на-та
среден род об-ле-но
членувано об-ле-но-то
множествено число об-ле-ни
членувано об-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-лил
непълен член об-ли-лия
пълен член об-ли-ли-ят
женски род об-ли-ла
членувано об-ли-ла-та
среден род об-ли-ло
членувано об-ли-ло-то
множествено число об-ли-ли
членувано об-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-лел
женски род об-ле-ла
среден род об-ле-ло
множествено число об-ле-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род об-лещ
непълен член об-ле-щия
пълен член об-ле-щи-ят
женски род об-ле-ща
членувано об-ле-ща-та
среден род об-ле-що
членувано об-ле-що-то
множествено число об-ле-щи
членувано об-ле-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

об-лей-ки

2. обля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обля е производна форма на облея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обля е производна форма на облея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обля е производна форма на облея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. обля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обля е производна форма на облея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).