облил е

Речник на българския език

1. облил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облил е е производна форма на обля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облил е е производна форма на обля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).