обезчестявам

Речник на българския език

обезчестя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

обезчестя̀ваш, несв. и обезчестя̀, св.; Кого, какво.
1. Накърнявам честта, достойнството на някого; опозорявам. С постъпката си обезчести името на целия род.
2. Отнемам девствеността; озлочестявам, опозорявам. Обезчести момичето.

Грешни изписвания (15)

  • обезчестявъм
  • обезчистявам
  • обезчистявъм
  • обизчестявам
  • обизчестявъм
  • обизчистявам
  • обизчистявъм
  • убезчестявам
  • убезчестявъм
  • убезчистявам
  • убезчистявъм
  • убизчестявам
  • убизчестявъм
  • убизчистявам
  • убизчистявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-чес-тя-вам обез-чес-тя-ва-ме
2 лице обез-чес-тя-ваш обез-чес-тя-ва-те
3 лице обез-чес-тя-ва обез-чес-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-чес-тя-вах обез-чес-тя-вах-ме
2 лице обез-чес-тя-ва обез-чес-тя-вах-те
3 лице обез-чес-тя-ва обез-чес-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-чес-тя-вах обез-чес-тя-вах-ме
2 лице обез-чес-тя-ва-ше обез-чес-тя-вах-те
3 лице обез-чес-тя-ва-ше обез-чес-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезчестявал съм обезчестявала съм обезчестявало съм обезчестявали сме
2 лице обезчестявал си обезчестявала си обезчестявало си обезчестявали сте
3 лице обезчестявал е обезчестявала е обезчестявало е обезчестявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезчестявал бях обезчестявала бях обезчестявало бяхме обезчестявали
2 лице беше обезчестявал беше обезчестявала беше обезчестявало бяхте обезчестявали
3 лице беше обезчестявал беше обезчестявала беше обезчестявало бяха обезчестявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезчестявам ще обезчестяваме
2 лице ще обезчестяваш ще обезчестявате
3 лице ще обезчестява ще обезчестяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезчестявал ще съм обезчестявала ще съм обезчестявало ще сме обезчестявали
2 лице ще си обезчестявал ще си обезчестявала ще си обезчестявало ще сте обезчестявали
3 лице ще е обезчестявал ще е обезчестявала ще е обезчестявало ще са обезчестявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезчестявам щяхме да обезчестяваме
2 лице щеше да обезчестяваш щяхте да обезчестявате
3 лице щеше да обезчестява щяха да обезчестяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезчестявал щях да съм обезчестявала щях да съм обезчестявало щяхме да сме обезчестявали
2 лице щеше да си обезчестявал щеше да си обезчестявала щеше да си обезчестявало щяхте да сте обезчестявали
3 лице щеше да е обезчестявал щеше да е обезчестявала щеше да е обезчестявало щяха да са обезчестявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезчестявал съм обезчестявала съм обезчестявало съм обезчестявали сме
2 лице обезчестявал си обезчестявала си обезчестявало си обезчестявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезчестявал съм обезчестявала съм обезчестявало съм обезчестявали сме
2 лице обезчестявал си обезчестявала си обезчестявало си обезчестявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезчестявал била съм обезчестявала било съм обезчестявало били сме обезчестявали
2 лице бил си обезчестявал била си обезчестявала било си обезчестявало били сте обезчестявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезчестявам щяла съм да обезчестявам щяло съм да обезчестявам щели сме да обезчестяваме
2 лице щял си да обезчестяваш щяла си да обезчестяваш щяло си да обезчестяваш щели сте да обезчестявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезчестявал щяла съм да съм обезчестявала щяло съм да съм обезчестявало щели сме да сме обезчестявали
2 лице щял си да си обезчестявал щяла си да си обезчестявала щяло си да си обезчестявало щели сте да сте обезчестявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезчестявал бих обезчестявала бих обезчестявало бихме обезчестявали
2 лице би обезчестявал би обезчестявала би обезчестявало бихте обезчестявали
3 лице би обезчестявал би обезчестявала би обезчестявало биха обезчестявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-чес-тя-вай обез-чес-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-чес-тя-ван
непълен член обез-чес-тя-ва-ния
пълен член обез-чес-тя-ва-ни-ят
женски род обез-чес-тя-ва-на
членувано обез-чес-тя-ва-на-та
среден род обез-чес-тя-ва-но
членувано обез-чес-тя-ва-но-то
множествено число обез-чес-тя-ва-ни
членувано обез-чес-тя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-чес-тя-вал
непълен член обез-чес-тя-ва-лия
пълен член обез-чес-тя-ва-ли-ят
женски род обез-чес-тя-ва-ла
членувано обез-чес-тя-ва-ла-та
среден род обез-чес-тя-ва-ло
членувано обез-чес-тя-ва-ло-то
множествено число обез-чес-тя-ва-ли
членувано обез-чес-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-чес-тя-вал
женски род обез-чес-тя-ва-ла
среден род обез-чес-тя-ва-ло
множествено число обез-чес-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-чес-тя-ващ
непълен член обез-чес-тя-ва-щия
пълен член обез-чес-тя-ва-щи-ят
женски род обез-чес-тя-ва-ща
членувано обез-чес-тя-ва-ща-та
среден род обез-чес-тя-ва-що
членувано обез-чес-тя-ва-що-то
множествено число обез-чес-тя-ва-щи
членувано обез-чес-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обез-чес-тя-вай-ки