обезчестявал

Речник на българския език

1. обезчестявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезчестявал е производна форма на обезчестявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезчестявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезчестявал е производна форма на обезчестявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезчестявал — мин. деят. св. прич. м. р.

обезчестявал е производна форма на обезчестявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обезчестявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезчестявал е производна форма на обезчестявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).