обаче

Речник на българския език

оба̀че — наречие (тип 188) редактиране

Значение

съюз.
1. Изразява противопоставяне: но, ала. Извиках, обаче той не ме чу.
2. Нареч. Логическо уточнение за противопоставяне. Къщата обаче беше празна.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • обачи
  • убаче
  • убачи

Връзки