нунций

Речник на българския език

ну̀нций съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

ну̀нцият, ну̀нция, мн. ну̀нции, м. Дипломатически представител на папата в някоя държава.

Грешни изписвания (1)

  • нунцей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нун-ций
непълен член нун-ция
пълен член нун-ци-ят
мн.ч. нун-ции
членувано нун-ци-и-те
бройна форма нун-ция
звателна форма