нужник

Речник на българския език

ну̀жник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. ну̀жници, (два) ну̀жника, м. Разг. Клозет, тоалетна.

Грешни изписвания (1)

  • нужнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нуж-ник
непълен член нуж-ни-ка
пълен член нуж-ни-кът
мн.ч. нуж-ни-ци
членувано нуж-ни-ци-те
бройна форма нуж-ни-ка
звателна форма