нравоучителен

Речник на българския език

нравоучѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • нравоочителен
  • нравоочителин
  • нравоочитилен
  • нравоочитилин
  • нравоучителин
  • нравоучитилен
  • нравоучитилин
  • нравуочителен
  • нравуочителин
  • нравуочитилен
  • нравуочитилин
  • нравуучителен
  • нравуучителин
  • нравуучитилен
  • нравуучитилин
  • нръвоочителен
  • нръвоочителин
  • нръвоочитилен
  • нръвоочитилин
  • нръвоучителен
  • нръвоучителин
  • нръвоучитилен
  • нръвоучитилин
  • нръвуочителен
  • нръвуочителин
  • нръвуочитилен
  • нръвуочитилин
  • нръвуучителен
  • нръвуучителин
  • нръвуучитилен
  • нръвуучитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нра-во-у-чи-те-лен
непълен член нра-во-у-чи-тел-ния
пълен член нра-во-у-чи-тел-ни-ят
ж. р. нра-во-у-чи-тел-на
членувано нра-во-у-чи-тел-на-та
ср. р. нра-во-у-чи-тел-но
членувано нра-во-у-чи-тел-но-то
мн. ч. нра-во-у-чи-тел-ни
членувано нра-во-у-чи-тел-ни-те