номенклату̀ра
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Съвкупността от всички наименования, употребявани в дадена област.
2. Списък на названията на изделията от дадено производство.
3. Разг. Ограничен кръг от управляващи, които имат привилегията само да менят местата си в служебната йерархия, без да излизат от нея.
1. Съвкупността от всички наименования, употребявани в дадена област.
2. Списък на названията на изделията от дадено производство.
3. Разг. Ограничен кръг от управляващи, които имат привилегията само да менят местата си в служебната йерархия, без да излизат от нея.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- номенклатуръ
- номенклътура
- номенклътуръ
- номинклатура
- номинклатуръ
- номинклътура
- номинклътуръ
- нуменклатура
- нуменклатуръ
- нуменклътура
- нуменклътуръ
- нуминклатура
- нуминклатуръ
- нуминклътура
- нуминклътуръ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | но-мен-к-ла-ту-ра | |
|---|---|---|
| членувано | но-мен-к-ла-ту-ра-та | |
| мн.ч. | но-мен-к-ла-ту-ри | |
| членувано | но-мен-к-ла-ту-ри-те | |
| звателна форма | — | |