неучтив

Речник на българския език

неучтѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • неочтив
  • ниочтив
  • ниучтив
  • неочтиф
  • неучтиф
  • ниочтиф
  • ниучтиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-уч-тив
непълен член не-уч-ти-вия
пълен член не-уч-ти-ви-ят
ж. р. не-уч-ти-ва
членувано не-уч-ти-ва-та
ср. р. не-уч-ти-во
членувано не-уч-ти-во-то
мн. ч. не-уч-ти-ви
членувано не-уч-ти-ви-те