неприя̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
неприя̀телят, неприя̀теля, мн. неприя̀тели, м.
1. Враждебно настроен човек, враг. Нямам неприятели.
2. Противникова войска; противник, враг. Неприятелят отстъпи победен.
3. Вредител.
прил. неприя̀телски, неприя̀телска, неприя̀телско, мн. неприя̀телски. Неприятелски отношения. Неприятелска армия.
1. Враждебно настроен човек, враг. Нямам неприятели.
2. Противникова войска; противник, враг. Неприятелят отстъпи победен.
3. Вредител.
прил. неприя̀телски, неприя̀телска, неприя̀телско, мн. неприя̀телски. Неприятелски отношения. Неприятелска армия.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- непреятел
- непреятил
- неприятил
- нипреятел
- нипреятил
- ниприятел
- ниприятил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | неп-ри-я-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | неп-ри-я-те-ля | |
| пълен член | неп-ри-я-те-лят | |
| мн.ч. | неп-ри-я-те-ли | |
| членувано | неп-ри-я-те-ли-те | |
| бройна форма | неп-ри-я-те-ли | |
| звателна форма | неп-ри-я-те-лю | |