душманин

Речник на българския език

душма̀нин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. душма̀ни, м. Разг. Враг, неприятел.

Грешни изписвания (3)

  • дошманен
  • дошманин
  • душманен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. душ-ма-нин
непълен член душ-ма-ни-на
пълен член душ-ма-ни-нът
мн.ч. душ-ма-ни
членувано душ-ма-ни-те
бройна форма душ-ма-ни
звателна форма душ-ма-ни-но