неизпра̀вен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
неизпра̀вна, неизпра̀вно, мн. неизпра̀вни, прил.
1. Нередовен, неизпълнителен, неточен, небрежен. Неизправен длъжник.
2. Който е повреден, развален. Неизправен механизъм.
същ. неизпра̀вност, неизправността̀, мн. неизпра̀вности, ж. Поради редица неизправности заводът прекрати работа.
1. Нередовен, неизпълнителен, неточен, небрежен. Неизправен длъжник.
2. Който е повреден, развален. Неизправен механизъм.
същ. неизпра̀вност, неизправността̀, мн. неизпра̀вности, ж. Поради редица неизправности заводът прекрати работа.
Грешни изписвания (15)
- неезправен
- неезправин
- неесправен
- неесправин
- неизправин
- неисправен
- неисправин
- ниезправен
- ниезправин
- ниесправен
- ниесправин
- ниизправен
- ниизправин
- ниисправен
- ниисправин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-из-п-ра-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-из-п-рав-ния | ||
| пълен член | не-из-п-рав-ни-ят | ||
| ж. р. | не-из-п-рав-на | ||
| членувано | не-из-п-рав-на-та | ||
| ср. р. | не-из-п-рав-но | ||
| членувано | не-из-п-рав-но-то | ||
| мн. ч. | не-из-п-рав-ни | ||
| членувано | не-из-п-рав-ни-те | ||