неверие

Речник на българския език

невѐрие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Липса на вяра; неувереност.

Грешни изписвания (1)

  • ниверие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-ве-рие
членувано не-ве-ри-е-то
мн.ч. не-ве-рия
членувано не-ве-ри-я-та