неблагозвучие

Речник на българския език

неблагозву̀чие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. неблагозву̀чия, ср. Съчетание от звукове, което не звучи приятно; нехармонично съчетание.

Грешни изписвания (7)

  • неблагузвучие
  • неблъгозвучие
  • неблъгузвучие
  • ниблагозвучие
  • ниблагузвучие
  • ниблъгозвучие
  • ниблъгузвучие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. неб-ла-гоз-ву-чие
членувано неб-ла-гоз-ву-чи-е-то
мн.ч. неб-ла-гоз-ву-чия
членувано неб-ла-гоз-ву-чи-я-та